|
Пътят към здравето - 1 част
Как да бъдем здрави? В отговор на този въпрос са написани и в момента се пишат стотици книги на стотици езици. Всеки, който се интересува от здравето, рискува да се загуби из дебрите на натрупаното досега познание, на хилядите въпроси, които то поражда, и на безбройните теории, които всеки ден се появяват на книжния пазар. Къде е истината?
А сега накъде?
Напоследък ни залива информация за нови и нови методи и продукти, които ще подобрят нашето здраве. Авторитетни учени обявяват откритието на поредното лекарство, което ще направи революция в медицината. Лекар твърди, че всички болести се дължат на задръстването на организма с токсини и следователно единственият начин да се излекуваме е... Колежка споделя, че е оправила дископатията си с йога упражнения. Вашият собствен опит сочи, че болките в кръста и ставите са изчезнали след хомеопатично лечение.
Не е изключено утре да срещнете позната, която ще ви порази с настъпилата положителна промяна в нея. Ако ви има доверие, тя ще сподели, че откакто се занимава с духовна практика и е разбрала какво наистина означава да бъдеш смирен, да не осъждаш другите и да се молиш от сърце, повечето от хроничните й проблеми (вкл. болките в ставите) са изчезнали и тя се чувства здрава, спокойна и щастлива.
Тогава къде е Истината? Ще се опитам да споделя с вас своите наблюдения и изводите, до които съм стигнала.
Съвършеното здраве
Ако приемем, че съвършеното здраве е връх, към който се стремим, то пътищата към него са многобройни. Ние обикновено се раждаме на този връх или близо до него. В определен момент нещо се случва и тръгваме надолу. Един по-бързо, друг по-бавно руши това, което природата му е дала, трети се сгромолясва и пада в блатото от болести, изследвания, диагнози, лекарства и т.н. Не са малко хората, които са били ощетени от съдбата и не са имали добър старт в началото, но много от тях стъпка по стъпка се изкачват нагоре и често задминават онези, които са получили много, но не са го оценили. Така е по пътя към върха, по пътя към съвършеното здраве. По този път има много препятствия, които човек сам може да преодолее, но има и такива, при които трябва да му бъде подадена ръка.
Пътят обаче е лично наш, никой друг не може да го извърви вместо нас. Може да изберем различни маршрути, може да правим големи почивки или просто да спрем. Възможно е да решим, че това не ни интересува и да тръгнем надолу – тогава никой не може да ни спре. Каквото и решение да вземем, трябва да помним едно:
Природата е наша майка. Тя се грижи за нас и ни обича. Когато сме много неразумни, не си даваме почивка и се саморазрушаваме, тя винаги ни предупреждава и ако сами не се спрем, ни ограничава понякога дори чрез болестта.
Добрият лекар е просто един добър инструмент в ръцете на природата, чрез който тя може да ни помогне. Добри инструменти могат да бъдат обаче и много други хора, срещнали ни по пътя – един ще ни даде съвет, друг ще ни насочи към подходящ лекар, трети ще стане за нас постоянен източник на знания и подкрепа. Добри инструменти са изкуството, медитацията, знанията придобити в различни курсове или от книги и много други неща.
Медицината на новото време
„Създава се нов вид медицина, в която ключова роля играят съзнанието, осъзнаването, знанието и интелигентността.” д-р Лари Доси, наш съвременник, автор на книгата „Целебни слова”.
През последните години много се говори за холистичния подход в медицината като за „новото”, което ще донесе най-после дългоочакваната промяна в лечебната парадигма на съвременната медицина. А всъщност ново ли е „новото”?
Думата „holos” има гръцки произход и означава цял, цялостен. Холистичен подход означава да се погледне на човека като на едно цяло, в което неразривно са свързани тяло, емоции, ум и дух. От медицинска гледна точка това значи да се разберат връзките между отделните симптоми и всичко, което може да причини излизането на организма от равновесие:
- изходни заложби на организма (наследственост – генетична и енергийна; вродени и придобити предразположения към болести и т.н.);
- условията, в които е поставен човекът – климат, работна, социална и семейна среда, екологична обстановка;
- събитията в живота, стресови ситуации;
- начин на мислене, степен на информираност и на осъзнаване на проблемите;
- други.
След анализ на цялата информация към решаването на проблема се подхожда също цялостно – оформя се индивидуална възстановителна програма, която включва различни методи, въздействащи на различни нива на организма.Ще се опитам да представя холистичната идея, чрез два от методите, които я прилагат на практика - индийската традиционна медицина Аюрведа и хомеопатията.
Малко история
Разбирането, че човекът е сложна система, върху която оказват влияние безброй много фактори, е старо като света или поне колкото най-древната медицинска система на света Аюрведа. Това лечебно изкуство се прилага всекидневно в Индия повече от 5000 години. Ето как я представя д-р Васант Лад: „Аюрведа е холистична медицинска система. Тя разглежда всеки елемент и всеки аспект на човешкия живот и предлага на тези, които се стремят към по-голяма хармония, спокойствие и дълголетие, един път, изпитван и усъвършенстван през вековете.”
Думата Аюрведа е от санскритски произход. Ayu означава приблизително „живот” или „всекидневен живот”, а Veda означава „знание”. Аюрведа е била записана първоначално във Ведите - най-старите запазени писмени документи на човечеството. Древните риши, наричани още Пророците на истината, с помощта на медитация са установили как космичната енергия се проявява във всичко живо и неживо.
Аюрведа учи, че човекът е микрокосмос - една вселена сама за себе си. Той е дете на космическите сили на външната среда, на макрокосмоса. Неговото индивидуално съществуване е неделимо от общите космични проявления.
Ако всички енергии в тялото се приведат в равновесие, болестта и процесите на физическо увреждане могат да бъдат значително намалени. За тази цел е разработена система от диагностични и лечебни техники с невероятно разнообразие и обхват.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. се ражда друг холистичен метод на лечение – хомеопатията. Д-р Самуел Ханеман, който полага основите й, твърди, че просто е преоткрил принципа „подобното се лекува с подобно”, за който е говорил още бащата на медицината Хипократ. Но Ханеман е човекът, открил нов начин на приготвяне на лекарства – потенциране (динамизиране). Той е бил повлиян от идеите на своето време, от Максуел и Фарадей. Неговият фундаментален труд „Органон на лечебното изкуство” е истински непреходен учебник по холистична медицина. Там той говори за „жизнена сила”, за енергия („динамис”).
Ето какво казва той за хомеопатичните лекарства: "Динамичното влияние на болестотворните фактори върху здравия човек, както и възстановяващите здравето динамични въздействия на лекарствата върху жизнения принцип… не са в никакъв случай нещо материално и механично. Тези лекарствени средства действат върху нашето здраве, без да предават на организма материалните си частици, т.е. динамично. Тази изключително малка доза може да съдържа само чиста, свободно развита, концептуална лекарствена енергия, която предизвиква динамично такива ефекти, каквито никога не могат да бъдат достигнати при приложението на необработени лекарствени вещества."
Нека сега направим скок във времето. Преди 21 години в предговора към книгата „Науката хомеопатия” на Г. Витулкас Уилям Тилър казва: „В миналото ние нямахме достатъчно инструменти, за да установим фините енергийни нива, с които работи хомеопатията.” В наши дни, след 200 години успешно практикуване на хомеопатията, квантовата физика и други съвременни теории са на път да обяснят научно на какво ниво действат хомеопатичните лекарства.
Какво е „новото” в холистичния подход? Ново е нивото на осъзнаване и разбиране на извечните принципи, върху които се гради човешкото здраве и щастие.
Ето две компетентни мнения:
Уилям Тилър (Катедра по материални науки и инженерство, Станфордски университет, 1979 г.): „Съвременният преход към наблягане по-скоро върху здравето и целостта на човека, отколкото върху болестта, увеличава степента на осъзнаване на значението и йерархията на фините енергии и влияния, определящи благополучието на човека... Човечеството е съставено от многоизмерни същества, живеещи в една многоизмерна вселена. Увреждането в енергийната верига на кое да е от нивата причинява промени по протежение на веригата в двете посоки. Пълната хомеостаза (медицински термин, обозначаващ най-общо поддържането на всички функции и процеси в организма в нормалните за организма граници и в синхрон помежду си) на физическо ниво изисква също такава хомеостаза на всички подлежащи нива. Ако те не са балансирани, пълна хомеостаза на соматично ниво не може да съществува и затова болестта трябва да се материализира под една или друга форма.” Изключително важно е да разберем, че всеки симптом, всяко заболяване възниква, за да създаде ново ниво на баланс в организма и да го предпази от тотално разрушаване. Ето защо симптомите трябва да бъдат изучавани до най-малки подробности и винаги да си задаваме въпроса: „Защо се случва това?”.
В книгата „Безграничната енергия” на д-р Дийпак Чопра (аюрведически лекар) четем: „От раждането до смъртта всеки от нас притежава собствен уникален строеж, който намира постоянно проявление в десетки мисловни и физически признаци. Разбира се, всички тези характеристики са израз на недоловимата реалност – те са квантови трептения (флуктуации) в единното поле. Можем да наричаме тази общност от умствени и физически характеристики наше „телосъзнание”. Познаването на основните елементи на вашето телосъзнание е първата и най-важна стъпка към постигането на баланс.” Този цитат ни дава информация за някои от най-важните философски аспекти на медицината на новото време.
Към 2 част >>>
|
