Стевия
Stevia Rebaudiana е многогодишно храстовидно растение, срещащо се в естествен вид в североизточен Парагвай и съседните области на Бразилия. Местните индиански племена – гуарани използват листата му като подсладител още в предколумбови времена. За съвременния свят то е открито от американския изследовател Антонио Бертони през 1887 година, но истински започва да се изучава едва през втората половина на 20 век.
Състав
Ценността на стевията се дължи на съдържащите се в нея сладки вещества наричани общо стевиозиди (в чист вид те са около 200 пъти по-сладки от захарта), както и растителни липиди, полизахариди, витамини – А, С, В1, В2, Р, F, РР, ?-каротин; флавоноиди – рутин, кварцитин, кварицитрин, апигенин и др.; микроелементи – калий, магнезий, цинк, мед, хром, селен, желязо, калций, натрий, аминокиселини и др.
Свойства и предназначение
Стевията оказва общо тонизиращо действие, възстановява силите след нервно и физическо изтощение и намалява процесите на стареене. Тя е незаменимо средство за болните от сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет (стевиозидите стимулират секрецията на инсулина).
Многобройните изследвания доказват, че при редовно използване на стевия се намалява съдържанието на захар, радионуклеиди и холестерол в организма, подобрява се регенерацията на клетките и коагулацията на кръвта, прекъсва се нарастването на новообразуванията, укрепват се кръвоносните съдове и се нормализира кръвното налягане.
Стевиозидите влияят положително върху дейността на черния дроб и задстомашната жлеза, предотвратяват образуването на язви в стомашно чревния тракт и го предпазват при прием на противовъзпалителни лекарства. Те са изключително сладки и не съдържат калории. Устойчиви са на висока температура и не ферментират. За разлика от синтетичните подсладители и захарта те не само не вредят на зъбите и венците, но ги предпазват от кариеси, парадонтоза и разрушаване на зъбния емайл, както и не предизвикват глад за въглехидрати.
|
